УТЕХА

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Остави ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.

А пред мен са семената на деня
като жилави надежди посадени.
Ще си впият зажаднелите стебла
в полегатото, изплъзващо се време...

Ще го смучат, ще го жилят... Ще боли
пресушеното до сбръчкване Начало.
Там ме няма. Аз се раждам от Преди,
но е ново разграфеното ми тяло.

Затова ще те забравя. Всеки ден
с шепа малки семена ми се раздава.
Аз съм бъдеща! А миналата в мен
е пребродена. И бавно ослепява...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-14
прочитания: 127
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 31 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46749
   Съобщения: 197799
   Лексикони: 2133
   Коментари: 70371
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760