ГРАНИЦИТЕ НА ДУШАТА

Във бели нощи ... приказки редя,

във дните скривам се и чакам да се стъмни

и образа ти ... да изплува в тишина,

във перлен стон ... копнежи да обгърне.

До теб заставам ... някак нереална,

смалявам се ... в очите ти замирам

и в златните си нощи ... трайни,

обичам ... и живея ... и умирам.

И свила се ... в сърцето ти потайно,

във ритъма на днешното привличане,

разкрепостени ... в мислите си тайно,

създаваме ... закони за обичане.

Прелистваме ... душите на разсъмване,

магията съблича нощната си дреха,

живота ни препуска ... няма сбъдване,

от любовта ... очакваме утеха.

И вечерта щом падне ... от деня сломена,

във Лунната пътека ... се рисуваме,

звездите ни прегръщат ... виолетово,

един без друг ... душите си не чуваме.

14.07.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf