Омръзна ми...

Омръзна ми да бъда вярна,

да съм смирена и добра...

Омръзна ми от този театър,

изтъкан от лицемерие и суета!

Защо забравихме да бъдем хора?

И се превърнахме в човеко-зверове?

Възпитани, изискани и по-жестоки

това ли ни поднася утрешния ден?

И хората така вглъбени са

в проблемни грижи и беди...

Такъв ли е живота на големите?

О! Предпочитам онзи, пълния с мечти!

Омръзна ми да бъда отговорна,

да съм на линия и делова....

Омръзна ми да мисля като „лелка”

аз все още съм луда глава!

Все още тичам след мечти-измами

и съм щастлива в краткия си ден.

Зная, че е детско и наивно,

но все още живо е детето в мен!

И не смятам, че трябва да се променям ,

заради чуждите идеали и мечти.

Аз вярна ще остана на себе си

и щастлива ще съм, може би!

Вдъхнови ме факта, че всеки в дъното на душата си, си остава дете и пълен с мечти и ми е чудно защо хората слагат маската на безразличието и започват деня си намръщени

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf