|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Между началото и края на денят
Между изгреви и залези червени -
понякога разплакани дори,
усмихвам се и с време, и без време
на твоите обагрени черти.
Пореден изгрев в залеза се сгушва,
от морен път склонил глава
и влюбено-унесен се заслушва
в привечерната тишина.
А ти, в забързания делник
пропускаш да ме приютиш,
забравил за една потребност,
прекрачвайки в сърцето ми, мълчиш.
Между началото и края на деня
прокарвам восъчна алея,
свещта догаря, но вървя
натам, душата си да сгрея.
И все така в пресечната им точка
на изгрев-залез, ден и нощ
откривам истината непорочна
за смисъла на думата - Живот.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: LYCKI
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-13
прочитания: 117
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7956
Автори: 2193
Произведения: 51741
Съобщения: 244008
Лексикони: 2432
Коментари: 79360
SMS-и: 814
Снимки: 5305
|
|
|
|
|
|
|
|
|
