|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В траур съм
Отиде си! завинаги! О, Боже!
Аз не успях да й се насладя.
В живота, зная, просто всичко може.
Изпратихме я даже без цветя.
А беше прелестна, вещаеща наслада
и с аромат на сочни плодове...
Но ме напусна девствена и млада.
Изплъзна се от двете ми ръце.
Не вярвах, че така ще си отиде.
Поне с целувка, тя не ме дари.
Днес мъката ми, някой ако види,
ще може ли греха ми, да прости?...
Но аз не съм виновен, че се спука
проклетия и стар пластмасов съд.
Ракията изтече. Боже! Мъка!
Дано поне да я опитат във Отвъд...
Сега скърбя за нея и не вярвам,
че мен изобщо тя не пожела.
Душата ми от болката се спарва.
Ракията до капка се разля.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-13
прочитания: 88
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46651
Съобщения: 193285
Лексикони: 2118
Коментари: 70117
SMS-и: 803
Снимки: 4752
|
|
|
|
|
|
|
|
|
