Говориш ми без рима,
без цензура дори...
В играта да се включа
приканваш ме с очи.

Що за думи? Що за провокация?
Искаш да те искам, защото ти ме искаш...
Леглото - последна дестинация,
билета хванал си и здраво стискаш...

Дълго пътуване,
в което бързаш.
Горещо целуване -
от горе до долу
и после се връщаш...

Дори забрави да дишаш,
а само пролог е това,
в желанието да обичаш
по всички начини
и на всички места...

Воаяж лиричен
по мойто тяло - нежна поема.
После първичен
искаш вътре в мен да те поема...
И да пътуваш...

Дълго пътуване,
с разголени звезди.
Умишлено спирам се,
оставям те
ти да блестиш.

Що за стих? Що за безсрамни метафори?
Влюбиха се топлините ни.
Към кулминация стигаме, ние като автори
и като пътници в нашето пътуване.

Скорост, лудост,
пристигнахме.
И с мощен вик на радост
лирическата поанта
в стиха си написахме.

Излизаме уморени,
в транс и усмивка без глас.
Така удовлетворени
от пътуването, от писането
и най-вече от нас...