Шах - мат

Знам,

будиш се отново с мен.

Жонглираш мислите си

артистично.

Разбъркваш ги.

Заключваш ги във плен.

Градиш въздушни кули,

носталгично.

С душата си играеш

пак на шах.

Подреждаш фигурите

методично.

Царица бях.

И в пешка не успя

да ме превърнеш.

С мен е нелогично.

В живота ти навлязох

без вина.

Бях слънчев лъч пробил

небето.

Не станах аз

поредната "звезда",

защото неподвластно бе

сърцето.

А пуснах те с любов

да продължиш

по пътя свой,

към "небосвода".

Играта си шахматна

запази

за другите.

Аз не искам и не мога.