ПОЛЕТИ

Нарами ли си болките? Нали
прогаря самотата си с цигара.
Под белезите никнеха сълзи.
Но вятърът ги бра. И ги разряза.

Изпи ли си горчилката? Сами
над чашата ти капаха бездумия.
Омесени са с крясък. Не личи,
че Тихото ръцете ти прежуря,

че погледът ти става пепелив
от дългото протягане за сбогом.
Върни си го обратно. И мълчи.
Това от бездихание го можеш.

Прехапвай си душата. Чак до кръв.
Заший я под дюшека. Да не бяга.
Примамвай я със Светло - жива стръв.
Но шевовете стягай... здраво стягай!

Прибърза ли... Забрави ли защо
в далечното се врича. И го гони.
Отсичай си сакатото крило.
А после го накъсай. Като спомен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf