Тя
А там на скалата седеше тя, единствена по свойта красота, добра и мила, но сама, изваяна от пепелта... Обича тя дървета и цветя и милва ги както пролетта, целува ги както любовта, прегръща ги както вечността...
Да бе дявол, но не е ... Да бе самодива, ала жива е... Има и сърце , ала от камък е, и душа, ала жарава е... Фаталното видение в нощта и бездиханното опиянение в деня - това е нейната съдба... Умира всичко, що докосне, изгаря всяко живо същество, а мислите й те наказват да бъдеш неин роб до вечността... Но има тайна тя една и който знае я, ще я спаси от таз злочеста съдбина. Веднъж ободе ли се тя на червена роза при пълна луна, ще се превърне в това, което бе - царицата на всички светове...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: savina_999
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-12
прочитания: 64
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|