Изневярата - като път към себе си....

Изневяра ли е изневярата?

За мнозина този въпрос е абсурден и дори смешен.... и дори тъп, но аз виждам спорни екзистенциални въпроси които поражда въпроса за изневярата, а и за моногомията.

За изневярата какво се знае – предимно физически акт – предпоставка за разрушаване на семейства и връзки... но така ли е? Изневярата ли разваля отношенията или тя е само катализатор за проблемите ни с другия? Защо мъжете и жените изневеряват - и кое е по-лошо да изневериш на партньора или на себе си?

Отегчени от ежедневието и семейния уют мъжа изневерява, защото е привлечен и прелъстен от друго нежно създание – може би кокетка или пък някоя свенлива девойка, или пък на пияна глава е решил да избива комплексите си и да си само-докаже мъжествеността си... вариантите са много, но факт е че по-голяма част от мъжете го правят – защо?

... след следващите думи може би много голяма част от жените ще спрат да четат, но това си е мое мнение – ние сме си виновни. Мъжът няма нужда от най-добър приятел, с който прави секс, а от жена, от нежност, от женственост, от кокетност, от хленчене (в малки дози) от малко ревност и много загадъчност. Прекалената грижовност също не е нужна - той си има майка. Понякога имам чувството, че в стремежа си да се докажем, че сме жени ние забравихме да бъдем такива... забравихме високите токчета и пърхащите мигли и на тяхно място сложихме панталоните и привидно безчувствие. Приехме секса за една вечер като предизвикателство и вместо да слушаме бабите ги обявихме за луди... но както и да е – трудно ще променим това, за което се борихме десетилетия наред – равенство. Сега наравно с мъжете ходим на работа, изкарваме колкото тях (или повече), поемаме грижата за децата и семейството и тотално комплскираме половинките си, а не трябва да е така. И от тук идват моите въпроси – изневяра ли е ако по този начин намираш себе си? Изневяра ли е когато половинката ти отдавна е забравила да бъде жена и се е превърнала в нещо като робот? Изневяра ли е, ако в опити да я разбереш и допуснеш до сърцето си, си изгубил себе си? Изневяра ли е ако нямате духовна връзка, а връзката ви е просто изтъкване на преимущества, себе-доказване, пари и секс? Аз мисля, че не е. И колкото и жалко да звучи, понякога този, който изневерява обича и точно за това го прави. Чрез изневярата намира себе си и онова парченце, което липсва в любовния пъзел....все пак животът ни не е съвършен и следователно несъвършената система не може да бъде изградена от съвършени елементи, нали?

А жените тогава – защо изневеряват те – тези които трябва да следват патриархалните ценности, да подържат семейния огън и да бъдат пример за децата си?

Като жена – какво мога да кажа? Защо бих изневерила? Ами основният проблем който би ме подтикнал да го направя е – да престанат да се отнасят с мен като с такава. Онези малки дребни жестове, които стоплят сърцето и проклетото цвете с повод и без, което доказва много повече от „иди си купи нещо” (въпреки, че в повечето случай вторият вариант е доста по-практичен). Може би липсата на интерес от другата страна също &Nash; или пък прекаленият такъв. Трудно е да се каже. Лошото е, че ако жената изневери се влагат и чувства, и емоции – дори се стига и до крайни случаи като раздяла или развод. Но и в този случай може да бъде оправдана – не може някой да се отнася с теб като със собственост и ти да имаш желание да флиртуваш с него и да поддържаш огъня, без каквото и да било адекватна реакция от другата страна. Не може да обречеш дните си на някой господин и да изгубиш собственото си себе усещане за нещата и след време да не потърсиш себе си било то и при друг... сложно е да се каже, но никой не е казал, че ние сме елементарни същества...

И като заключение на размислите ми мога да кажа, че в повечето случаи изневярата е път към неща различно – различен път към самите нас, по който осъзнаваме какво сме склонни да простим както на себе си, така и на половинките си, защото съм далече от идеята за моногамията като цяло. Тази идея е толкова егоистична, колкото и тази за ревността и желанието цялото свободно време на партньора да е отдадено на другия.

И никога не бива да забравяме, че колкото и да обичаме някой всяко нещо си има граници и идва един момент, в който никой не трябва да преминава тези граници. И най-важното е, че връзката ни със нас самите е много по важна и силна от колкото, с който и да било и не е нужно да изневериш (или да ти изневерят) безброй пъти, за да разбереш че той не е Той, и че връзката ви е загубена, нали? Просто това е като прекрасна диня - най сладкото (и без „семки” ) е точно по средата. Стигаш до някъде и като видиш една голяма празнина спираш – защото накрая, след болезнен опит на сълзи и страдание, на само упрекване е угризения, на себе унижение и себе отричане ще осъзнаеш, че си пропилял няколко години и си точно в началото на нищото...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf