КОТКА

Садена е там, вместо слънце,
високата стряха на спомена.
Вдълбаните мисли са църкви,
в които са слепи иконите.

Не търся с какво да се вричам -
отдавна са гърбави думите.
Намятам лице на момиче
и дълго приличам на хубава,

и дълго са светли косите ми,
и бели са летните рокли.
Очите са с цвят на метличина.
От дъжд по страните е мокро...

додето научих, че суша
се гърчи в нозете на вярата.
Горени са тихите църкви.
Пред прага мирише на старо.

В очите ми дебне златисто,
на кални следи ми е роклята.
Дори да те няма - ще пиша!
И в другите осем живота...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf