За теб, поете!

За тебе винаги ще питам.
За теб, поете, неизречен и унил,
и тебе винаги ще препрочитам
като любим роман,
в сърцето ми словата впил!
Дори, че ме отблъсна - не ридая -
открих във тебе любеща душа.
Пиши, поете! Че си влюбен, зная,
а аз във твоя стих - прекършена сълза!
И винаги ще те откривам в редовете,
и ще споделям мъката ти, твоя страх.
Аз знам, че ще намерят свойто цвете
очите пълни, дето тъй и не видях!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf