НЕЖНО ОКОВАНА

Венец изплетох... трънно го положих,

очите си невиждащи... заложих,

за вярата, разсечена от омерзение,

погледнах теб - видях спасение.

Със бавни крачки, дяволски доволна,

разбираща... мъстта злокобна,

залавях мислите ти... още неузрели,

превръщах ги... в закони онемели.

Прикрита от поредното страдание,

за лицемерие... платила с покаяние,

за тежък стон... наказана с наслада,

за дива ярост... нежно окована.

Събудена... от викове набожни,

мечтите ми... неистово тревожни,

изгаряха на клада от приличие,

танцуваха във ритъм на двуличие.

С цветя покривам... мъртвата постеля,

където на разсъмване се скривам,

от нощни пиршества съм "победена",

душите ни с очакване... покривам.

Сънувам тайни... с тебе разговарям,

разлиствам мисли... бавно изцелявам,

на душата ми поредното смирение,

разпъвам те... копнеейки спасение.

10.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf