Ръцете са бездънната молитва от глас на песен с тихо постоянство отронени под пръсти ненаситни завинаги присвити в нещо бавно.
Полюшват нежно плюшена постеля за гушване постлана перушина от лилави перца отводно взели клавиши за внезапно разповиване на тялото черупчена обвивка с черупчици разтрошени за литване.
Небето ли насища с верен поглед вторачен в лодка кърваво - пейзажна. И звуците ли пресуфлират роли във нещо земно, истинско и важно?
Отстъпват ходилата неми шлейфове не непременно ветрено изпяни свистят воално от потребност спомени в чадърите на онзи миг събрани.
Дъждът е сух - така домът прекрачи, но сякаш напои със пълноводие приемственост за същности прозрачни живяща в път, по който смисъл ходи. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------