|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Мама
Тя се смалява ей така, пред очите ми,
навярно, защото е почти непосилно
да носи все тъй на раменете си тихи
товара на цялото време отминало...
Тя се опитва да бъде предишната
и да води деня по своята си пътека,
но, навярно, защото много път са изминали
нещо не я слушат, напоследък, нозете...
Тя присяда за малко и се взира унесено
във неясното, дето отпреде я чака,
нещо вдига от масата, нещо премества,
а пък аз, мълчешком,страха си изплаквам:
Още рано е, рано за тръгване... после....
Ти недей, не ми я вземай все още, Господи...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-09
прочитания: 105
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201803
Лексикони: 2048
Коментари: 68536
SMS-и: 800
Снимки: 4703
|
|
|
|
|
|
|
|
|
