Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria
Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.
Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.
А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.
От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|