Мастилено

С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще мастилено сърце.

Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.

Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех, за мастилена лъжа.

И истините ми омастилени
боляха всеки който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.

Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-09
прочитания: 100
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46504
   Съобщения: 227275
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69674
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738