Закъснял звън

С трперещи ръце стоя пред телефона,

искайки просто да ти кажа, че ми липсваш.

Нищо друго. После да го затворя.

А ти отново да ми звъннеш... ако поискаш.

Но дали си сам сега... не искам и да зная.

Страхувам се да разбера.

Предпочитам просто да гадая

и номера ти без колебание да набера.

Ето!Знаех си! Не вдигаш !

Нещо вътре в мен ме заболя!

Каза, че си с мен, че ще ме обичаш..

дори на края на света.

Хвърлих телефона и заплаках.

Ръцете сложих на лицето.

Вече втори месец аз те чаках-

а ти ми разби сърцето.

Ти реши да идваш и да си отиваш-

но защо, когато тръгваш не предупреждаваш !

Не усещаш ли как болезнено ме убиваш..

и потъпкваш всички чувства-които ти давах !

А до мене малко ножче..взех го във ръце..

погледнах го и питах се:"Имаше ли смисъл?"

Едничко нещо имах и то ми се отне-

сякаш с куршум бях пронизана-дори не чух изстрел!

Гледах ножа...и със затворени очи сърцето си пронизах,

и то започна силно да кърви !

Но чух шум-не ми остана време..само се стъписах...

.....телефонът бе започнал да звъни..... !

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf