Нощен звук

Очаквах те и тази нощ... напразно,

не се завърна, не остави знак.

Дойде тъгата, прегърна ме талазно

пропи се в мен лепкавият мрак.

До спомена се сгуших в тишината

единствена утеха той бе само,

далечен стон от „Лунната соната"

докосващ спря до моето рамо.

Усещане за... Не, няма смисъл вече,

отдавна гарата е пуста пак.

Миг кратък, после вечност надалече

отпътува с просъскващия влак.

Тихо следите си оставя тъмнината

дори сърцето не тупти, а нямо

отмерва удари в такт с една соната

която ще завърши много рано.

09.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf