Да, помня този телефон:скрит в листана черни рози.Там, където се събиратъгли от устни -числа уморено се прегръщат.И таят овали от барокови прозорци.В смях от бяла радостги превръщат разговори на открито...И идва летен дъждот филм на незавършено начало.В който лесно се измиватпресечки.Със следи от миди...От познати режисьори знамтяхната съдба.Да бъдат различни,но намерени...
Павлин Пушкаров2008-07-08без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------