Подхвърлена монета

Пепеляшка ли съм или принцеса,

а може би и двете (тлен и душа).

Принц не търсех, нито интереса,

исках да съм Дева (но все греша).

Вървях по най-отъпкани пътеки,

как те срещнах така и не разбрах,

доближи ме със стъпките си леки.

Защо ли не избягах? Не посмях...

Видях навътре, дълбоко в очите

душа прекрасна, скрита за света,

усетих ритъма, долових мечтите,

в гласа чух нотките на чувствата.

Дали не мога... цяло да разполовя,

(пълнеж си нося, там в дълбочина),

тогава нямаше за миг да се коря

за монетата и втората страна.

Да можех за теб само преродена

да стана извор, да съм ти дъха...

Душа да ти даря, цялата вселена

да опознае същността на негреха.

Не мога, завръщам се изпепелена

след дълга нощ... болезнена зора.

Не души, не стяга шапката червена

боли да срещнеш добър вълк в гора...

08.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf