ПЕСЪЧИНКИ...

*          *          * 

Песъчинка съм във пясъчен часовник

из хаоса на времето въртя се,

винаги променям си посоките

и между другите те търся.

Понякога понася ме течението,

под напора и силата на другите

в отсрещната страна на времето

за миг те виждам - сетне... губя те.

И ето, че завътра се стъклото,

и втурваме се - времето да гоним,

и драскат песъчинките в окото,

неизбежно е, сред милиони...

И с теб се разминаваме във него,

а друг път толкова сме близки,

въздържим ли се от суета и его

падаме отново в низкото...

И стъклото безпощадно се завърта,

разделя ни, нехае, че сме влюбени,

а времето ни шлайфа и превърта

и с теб отново сме изгубени...

И тръгват пак секунди и минути,

лабирити във безпътици издигат,

а ние с теб сме... необути,

и силите ни сякаш недостигат...

А пясъкът, тече неумолимо,

играе с нас, реди и... пренарежда,

пътеките из лабиринтите незрими,

изплетени от нашите надежди...

Песъчинките на времето сме ние,

ту падаме, ту се катерим,

в стъленицата сред другите се крием

във търсене...

Да се намерим...

*          *          *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf