|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На лявото ми рамо
Не знаех, че стош на лявото ми рамо,
очи за тебе нямах до сега.
Дъха ти леден чувствах само
и твоя шепот ''Моя си, ела, ела''.
Днес ти си моят най-добър приятел,
с всеки изгрев танцуваме танго,
в ритъма на лудия мечтател,
последен танц на есенно листо.
Танцувам и те гледам в очите,
по-точно, в твойте липсващи очи,
денят ми вчерашен в тях се скита,
а утрешният,... ни гледа и мълчи.
----------------------------------------------------------------------------Според Дон Хуан /герой на Кастанеда/, смъртта стои на лявото ни рамо и за да се справим със страховете в живота си, трябва да я направим свой приятел, да разговаряме с нея понякога - ето това направих за вас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmivka6
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-08
прочитания: 75
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208415
Лексикони: 2302
Коментари: 73695
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
