"Знаеш ли, че белезите са карта към душата?" -
от филма "Въздухът, който дишам"

Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове,
в които между нас бе тихо,
а тишината - болка с много шипове.

Едно докосване...
и ще забравиш всичко.
Усмивката ми ще е твоят кораб.
Морето няма да е вече плитко,
а моят въздух ще е летен полъх.

Един живот...
със теб ще е достатъчен,
когато се познаем във прашинките
и времето в часовника ни пясъчен
се люшне нежно в половинките.

След всяка грешка
ще простим, но истински.
И белезите ще са само карти
със сочещи стрелки в душите ни.
A ние ще сме малко по-богати.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-08
прочитания: 157
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938