Монолог с любовта

Твърде дълго обичах и страдах,

изгоря обичта ми в пожар.

Твърде много те търсех и нямах,

Твърда вяра във Божия дар!

В твърде много войни не воювах.

А стоях отстрани и се смеех.

От победата, май, се страхувах.

Не поглеждах назад, не живеех.

Твърде много парчета раздадох

от сърцето си. Късах без жал.

Малък дявол от него създадох,

и кръвта си превърнах във кал.

Твърде много сълзи ли изплаках?

Че очите в момента са сухи.

Колко време стоях и те чаках,

в тези улици страшни и глухи?

Колко клади за мене запали?

Колко пъти бях на разстрел?

Откажи се от мен, не разбра ли,

ти загуби във този дуел!

07.07.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf