САМОТА И СЪЛЗИ

И в тази нощ - тъмна, зловеща,
аз пак роня сълзи безспир!
и самотата ме кани на среща,
потъпква радост, не остава мир!
Сълзите за теб са сладко, мое мило,
няма те да ме прегърнеш
и сърцето от мъка се е свило,
няма те - да! кога ще се завърнеш!
При мен са само самотата -
нощната вещица позната,
носеща сълзи в сърцата,
убиваща без милост красотата!
Бавно аз загивам без тебе, мило,
не мога вече дори да заспя,
а щастието се е скрило
зад някоя чужда, далечна стена!
Виж как мъката убива,
виж как красивото загива,
виж как сълзите се стичат
и крещят, че те обичат!!!
Пращам ти любовта си,
сърцето си, смеха си
и знай, че нося любовта ти в кръвта си
дарявам ти даже и съня си!
А пък аз немила-недрага
ще вървя по таз жарава,
ще скитам до забрава,
защото друго не ми остава!!!!!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По принцип всяка една моя творба е част от мен,защото съм я писала,заради нещо което ми се е случило!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: hristina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-07
прочитания: 85
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48596
   Съобщения: 211905
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73165
   SMS-и: 806
   Снимки: 4936