Научих се...

Ръцете си научих - да кротуват,

сърцето - да прескача удар, два

очите - да притварям уморено,

когато сливат се деня с нощта...

Във лятна жега да изпитвам студ,

да разговарям с птиците в небето,

да вярвам в невъзможните мечти

и да изстрелвам истини в лицето.

Да не приемам с женска лекота

мъниста думи - пъстри и фалшиви,

от теб изтичат - като пясъчна река

към мене чувства - мъжки и бодливи.

Научих се да се целувам със дъжда

и под дъгата тихичко минавам

харесвам тая пъстра самота,

но във душата ти следи оставям.

..................................................................

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf