|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Птиците умираха сами
Очите ми са пълни със звезди
Небесната тъга, ще е безкрайна
Подпламнаха във облаци, искри
Нощта пристигна, толкова потайна
Какво е днес Вселена и Човек,
Частица или някаква съвкупност,
Какво е час, минута или век
Във време на безскрупулна престъпност?
Аз викам! Ехо, вятър и мъгла
Навънка днес върлува страшна буря,
А ние - Нас ни пазеха стъкла
И викахме... Но нямаше да чуят.
Отнемахме и давахме живот,
Написани с погрешни интеграли
Програма, с антивирус на робот
Без чувства. Без запазени морали
Стояхме там, под покрив от небе
Което уж, събираше ни всите
Но някои - Объркани и Те
Започнаха да гледат към звездите.
Небесната тъга ще е безкрайна
Когато тази вечер, завали.
И облаците, ще шептят потайно,
Че птиците... умираха сами!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-07
прочитания: 214
точки: 70 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 44 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226926
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
