А аз съм устрем

Не сбъднах. И пак не помечтах.
(Листата на цветята не окапаха.)
Тишината много бавно си прибрах,
сигурно отдавна мене тя е чакала.

Не пристъпих. Обзе ме моят страх.
(Полетът наречен е за смелите.)
Сега все ровя в купчини от прах,
а била съм птица - от онези, белите.

Не тъгувам. Денят е просто сив.
(Лъчите в облаци не се прокрадват.)
Натрупах всички сметки от пасив,
отдавна няма какво да ми откраднат.

Не преболях. А просто се опарих.
(От мехурите останало е белег.)
Лекувах го с каквото там намерих
и от парещ го превърнах в леден.

Не проумях. Неволно те се изгубих.
(До теб остана само разстояние.)
Плевелите плъзнаха, не ги оскубах,
за градинарство трябвало познание.

Не съм сама. Усмихват ми се в къщи.
(Очите ти ще бъдат все със мене.)
Съдба. Затова не спира да се мръщи.
А аз съм устрем. Дявол да я вземе!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf