|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
*Кървяща Душа*
Аз спомням си, не бе отдавна,
когато сбъдвахме със теб мечти.
Но какво пък? Ти със мен се подигра.
Превърна огъня в сълзи.
Гореше ме, изгаряше и вътре, вън.
Изпепеляваше хубавото в мен!
Болката дори ме пареше на сън
и всеки ден превърна се в студен.
Понякога, поглеждайки назад,
в очите ми искри проблясваха.
Но после ти ме връщаше към истинския ад.
После бурите ме смазваха.
Аз падах, ставах... падах пак.
Намерих се загинала почти.
И там където ме остави беше черен мрак,
там, повярвай, истински боли!
Но кой ли беше онзи дето каза,
че никога от мене няма да си тръгне?
Нали ти беше, който ми го каза,
а после даже и не ме прегърна!
Обичал си ме? О, млъкни, не си!
Доказа ми го, даже във сърцето го заби!
Сега разбрах, единствено жесток си,
когато цялата душа от удари кърви!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 197
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208372
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
