Ти ще дойдеш

Ти ще дойдеш... Знам. Ще минат много мразовити зими
и на прозореца ми ще блещукат ледени звезди.
В черен воал ще е загърната душата ми
и само спомените топли ще я съживяват призори.

Но ти ще дойдеш... Знам. Ще минат приказни лета горещи.
А сетне птиците ще отлетят на юг.
Листа ще капят, сълзи тежки ще се ронят,
но моята душа ще чака тебе тук.

Ще дойдеш... Знам. Дори и малко късно.
Ще имаш много да разказваш за своите дни.
И рози алени ще никнат над леглото ми.
Но ще е тук душата ми.
Добре дошъл, любими!
С устни каменното ми лице стопли...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ами надеждата, че след всичко ще има хепи енд, дори и да е малко късно...Аз вярвам, че човек среща друг човек и го обича, не за да му е лесно, а да сеучи на нещо. Понякога е доста мъчително и отрезвяващо, но накрая винаги разбираш че така е трябвало и това е причина за някое друго следващо събитие...Искам да кажа, че той все някога ще дойде...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rosaura
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 87
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46699
   Съобщения: 195965
   Лексикони: 2120
   Коментари: 70283
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759