Накит

Често греша,
но когато
след дългото лутане
в спъване
успоредно захождам
към знаещи облаци
водена от гладкото в свивката
-гмурване, повеждане, извисяване
през вълна от значимости
говор и тишина

...осъзнавам:

Ненаучен урок,
мое Щастие,
пропълзяло през мрак
и превърнало в праведен
онзи знак
на неспяща луна...
намерена в края на времето.

Живо спирам престъпните мисли
- никой закон не заслужава внимание,
само червените брегове...
на спящото слънце
в зелена корона,
върху топли камъчета
под стъпки
мои и твои
и разбирам коя е тихата ми битка
да остана
(непрекрачила границата),
чиста,

с вяра

за изгрева в теб.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf