|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Злината ме дебне!
Че злината ме дебне аз зная
да затуй, аз с теб седя и правим уж план.
Да лично аз знам, зная че някъде там
ти ме чакаш, с ръце обляти от пот
искаш да ме гушнеш, но бог!
Злината ме дебне, кълна се в това
злината се крие, точно зад мен да аз знам това.
Злината, душата дали това е едно
и истината, съдбата дали това е било?
Или ще бъде занапред и ще ме поглежда
с поглед напет!
Злината ме дебне, но дали съм единствен
не вярвам в това, те са повече на света.
Истината ме дели от това което днес си ти
само спомен в мойта душа, но това е по приятно
и от цветя у нас във вода!
Нямам спирка, да за това
искам те в сбирка но едва ли някой ден ще бъде така.
Злината, доброто
всички искат ми злото.
И здрачът щом пада, да аз заслужавам награда
но за мен това е преграда, между раят и ада!
Пътят е тесен, да пък и аз съм бесен
все още е зима, снегоринът ресните рине.
А пък аз и ти, все още мечтаем за онези дни
за тези години, през тези години който в мазето сме се крили...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ivanski
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 45
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46651
Съобщения: 193285
Лексикони: 2118
Коментари: 70117
SMS-и: 803
Снимки: 4752
|
|
|
|
|
|
|
|
|
