|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Седмото чудо...
Седмото чудо, какво ли е то
дали то е лудо или пък зло.
Птиците пеят, гората се събужда
чесът е седем без петнайсет
но не желая да се чужда!
Седмото чудо за мене, си ти но тъй или тъй пак има време
от планината дъждът се оттегля.
Дъгата мястото и превзима
и мокрите клони студа ги извива!
Гората се събужда, но за мен вече тя не е чужда
щом чуя листата, не по земята ами по клоните.
Харесвам те сутрин, ти будиш ме вечно
не ти ли писна вече да правиш все едно и също!
Това е седмото чудо, да аз желая го на блюдо
слагам малко грозде и после събирам
Ягодките каито аз взирам.
Самата надежда, желае ли помощ
да той я преглежда и пита: какво правите сеньорита?
Седмото чудо отговаря: живея и творя
само за хората все още аз тука седя!
Макар че тез хора, заслужават ли ме като упора
не зная те хвърлят хартйики, боклуци, хавлийки.
Но седмото чудо си ти, аз я питам
и в нейните очи аз се оплитам!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ivanski
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 58
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48593
Съобщения: 213841
Лексикони: 2292
Коментари: 73137
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
