|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дъждовен спомен!
Вятърат притичва и споменът до мен дотичва
вирусите хвърчат а пък кравите мучат.
Вятърат притичва, топло е и децата си играят
вълните в мен витаят, а пък щом дъжд завали
дацата си живеят щастливи дни!
В самото начало
животът е бил не много интересен.
Даже земята не е била
толкоз напълнена като сега.
Хората живеят, а пък птиците копнеят
за какво ли да говоря, щом аз книжата отворя!
За букви или за цифри
за задачи или за минути
да и че времето минава много бързо
всички със мен са съгласни.
Дори езикът ми да е ясен
във живота аз съм бесен.
Какво направих, защо заслужих това
тази беда мен ме удари, а пък ако беше някой друг
направо щеше да се удави.
Дъждовен спомен, в мойте сълзи виждам това
да в мойте сълзи осъзнавам че живеем за мига!
Ние всички, не само те
те не са само виновни.
Дори и да желая аз разкази любовни!
Споменът ми е дъждовен, това значи че аз сам съм си виновен
за това което се случи, или може би изгрева сам ме улучи.
И затова после нищо не се получи с мене, с нея
каква ли оценка тя ще получи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ivanski
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 52
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208415
Лексикони: 2302
Коментари: 73695
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
