|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Почакай, Слънце...
Почакай, Слънце, много подрани,
а моите очи сега заспаха,
че цяла нощ си бъбрих, до зори
с Луната тъжна,търсеща си стряха.
За нейната душа от камък лунен
покоят е разкош непозволен.
Тя скита нощем, в унес полусънен
в прозореца ми пада, тук, до мен.
И шепите ми пълни с светлината
искрят и светят, а ридае тя.
Почти я утеших.Като приятел.
Как спи ми се...А ето ...ти изгря.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Deandra
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 90
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226926
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
