|
Погребението на котката
Котенцето беше малко и за момента прекалено глуповатичко. Дойде пролетта и то събра смелост да покаже малката си муцунка навън, като правеше далечни разходки из градината и дори понякога се осмеляваше да излезе на улицата. Нямаше страх от нищо и единственото куче, което бе срещало беше домашния пес, с когото бе отраснало.
Аз стоях, както почти винаги в свободните си дни пред компютъра си и слушах музика на отворен прозорец, за да предизвикам леко негодувание у мойте съседи, понеже имах чувството, че зимата са позабравили за мен. Понеже не слушам Лили Иванова, отначало беглите писъци ми се сториха като фон от музиката и не им обърнах внимание. Беше адски топъл ден всичко се разлистваше, а врабчетата явно харесваха Металика, понеже се бяха скупчили на дървото пред прозореца ми и леко си припяваха. Нещо ми щукна... Пауза. Не това не беше фон от музиката, за съжаление нито детски пискливи гласчета въпреки, че доста се напрегнах преди да успея да различа с точност риданието. Беше моето котенце... адски писък.
Излетях навън със скоростта на бит педераст и станах свидетел на ужасяващата картинка. Съседския пес беше докопал невинното животинче в безмилостната си захапка и стръвнишки го мяташе, опитвайки да го раздели на 2. Засилих се и му набих 2-3 шута в муцуната за да пусне моя приятел, но както после забелязах бях закъснял. Кучето се отдалечи победоносно, а аз не вярващ приклекнах до безжизненото плачещо телце. Тъжно или не, мъртво или почти, аз го занесох до нас на ръце.Не виждах следи от кръв, но малкото търбухче беше издадено доста необичайно напред. Поставих го върху тревата която късам за кокошките - разкошна зелена трева току поникнала под пролетните лъчи на слънцето.Избягах...
Качих се пак в стаята ми, потресен от станалото пуснах музиката отново, но вече нищо не можеше да избие писъка от главата ми. Пауза. Чувах го дори от тук.
Слънцето залязваше, а знаех, че няма надежда за моя малък приятел... слязох при него и седях, втренчено гледайки тялото му. Мъртво ли е? Взех една сопичка и реших да видя дали ще има някаква реакция. Последвалото изсъскване ме стресна така, че заметнах сопичката надалеч и сърцето ми взе да тупти повече от бясно. Още бе живо. Погледах го още малко не знаех какво да правя, а мисля че просто нямаше и какво. Умря.
Взех една тесла от сайванката, сложих го с доста усилия, въпреки, че тежеше не повече от петстотин грама в ''Най-здравата торбичка'' и излязох от нас. Беше ми криво. О, мамка му колко ми беше криво. Загледах се в луната която се подаваше някъде иззад близкия хълм а около нея имаше червен ореол, със сигурност това си има научно обяснение, но от един филм бях чул, че когато стане така, значи следват само неприятности. Не съм суеверен и просто продължих напред, търсейки вечния покой за моето коте.
Двора беше пуст, осеян с коприва и разни други буренаци, но трябваше да рискувам. Копах. Зарових го и след като го затиснах с тухли, за да не го изрови някой чакал, поседях малко при него. Беше ми криво. О, мамка му колко ми бе криво.
Заметнах торбичката и се отправих към нас, замислен, усещах лъчите на луната върху гърба си. Стисках теслата, гледайки земята на не повече от два метра пред мен. Комшията тъкмо бе излязъл или по-скоро се прибираше, кучето бе с него.На въпроса му какво ти има не отговорих, просто продължих напред, стискайки теслата още по-силно в ръката си, отроних сълза, което както всеки би сметнал е смешно, още повече заради един изкормен бълхар.
Легнах си рано, а нахалната месечина се промъкваше през прозореца и искаше да ме отвлече от собствения ми сън.Не и позволих, продължих да сънувам и както често се случва, бях свободен, бях свободен единствено там...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: punkez
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 38
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239760
Лексикони: 2032
Коментари: 67368
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
