Навсякъде си

в стола закъсняло подреден на масата,
в сянка от люлеещи се нощни клони,
в звездите, струпали се на терасата,
в този, който облаци в небето гони,

във прашния албум на летни спомени,
в шума, напиращ в мен,когато съм сама,
в заровените толкова дълбоко корени
на цъфтящата пред къщи дъхава липа,

в тъгата на надвиснали над мен стени
и в пръските дъждовни те откривам.
Навсякъде и в мен си. Просто остани.
Клепачите притварям и те скривам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf