|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Нещата, които винаги ще имаме, защото не можем да ги притежаваме...
Ще те помня, с шума на листата,
със вълните погалили пясъка златен,
с онази последна целувка, която
намокри със сълзи душата ми.
Ще те имам в безкрая, където те чакам,
загадъчна там под звездите,
онези, които ми даде сред мрака,
когато ми шепнеше тихо...Обичам те.
Ще те дишам във розите дъхави,
подарени от влюбени погледи,
и листата във парка ще шепнат,
мигове кратки от нашите спомени.
И светът аз през твоите мисли ще видя...
и завинаги в мен ще те нося,
любовта е тази, която всичко ни взима,
за да може докрая със нас да го носим.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 94
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204693
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
