Оцеляване с намиране на дълбоко за души

Ще свърна в пътя за към никъде

и без това вървя без своята посока.

Аз с нея се познавах някога,

когато мен познаваха и другите посоки.

Последното стъпало 

може и да не обръща страницата си,

но моята ще се затвори.

Ще сплетнича със мъдростта

и ще си определям спомени,

поръчкови, без сълзи.

Сълзливите преляха,

изтекоха в посоките,

с които се разведох вчера.

Приятели наляха си от тях за здраве.

Наздраве! За посоките!

От някъде дошла съм.

Какво ли е значението дали е тук

или е просто някъде.

Избрах да се греша.

Натрупах се, дори не ми се забелязва,

излишество е, мое, 

дълбокото си взех отгоре.

Уж да ме пази от изтънелите, 

прокъсани, размекнати от суетата глупости.

Дълбочината на гърба, наместо във душата

е зов да те настъпи твоето самоубийство,

чрез погледите в присмех на приятели.

Дълбоко в себе си ще изкопая кладенец,

ще спусна дълбочината на душата си

да се студи във кофа. Казват, че така

се охлаждало добре, каквото и да е.

Горещо лято е. Да се погрижа трябва.

Да оцелея някак си… с душа поне…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf