Нощта пристигна доста закъсняла. От бързане припадна във ръцете ми. Разрошена - със кожа потъмняла. От много обиколки по небето ми. Със няколко шамара я разбудих. Огледа се с очи, които търсеха прозорец да избяга ... и изгубих. Нанизах самотата си на пръста ми, във формата на липсващото - кръгла, приличаща на обръч от усещане, че болката ще бъде много дълга и с нея ще запаля горе свещите. Сама ще си направя с тях звездите. Когато догорят, ще чакам тебе... и утрото ще плува във гърдите ми - красиво и изящно. Като лебед. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------