Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.

И сред дири - от други преди -
своя диря и той да остави.
Стих за обич под чисти звезди
или песен с красиви октави.

Детска люлка под старо дърво
или мрамор, от образ възкръснал.
Все едно е къде и какво,
щом духа си с любов е разпръснал.

Щом в сърцето е раждал искри
и уста благослов са шептели...
Спри се, залезе! Моля те, спри!
Имам още мечти неумрели!

Пак ме гледат горещи очи,
пълни с вяра, че днес съм потребен.
Не напомняй нощта ми! Мълчи!
И светът ще сияе вълшебен.

Още час... Още ден... Още век...
Още вечност с духа си да тлея!
В светла диря - да бъда човек!
Както искам и както умея...

(От "Сбъднати предчувствия")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-05
прочитания: 181
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49145
   Съобщения: 227590
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73965
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976