Венеция
Venezia e' un pesce... Guardala nella carta geografica..." Така започва една от най- интересните и оригинални книги, посветени на единствения и уникален, градът на гондолите, на карнавала, на гълъбите, на пищните църкви и огромните кули- камбанарии!
Венеция... Един град, изпълнен с толкова история, култура, с романтика един специфичен, неповторим дух! За съжаление той не може да се опише, далеч не се дължи само на водата, на Canal Grande, на пеещите гондолиери, на Моста на въздишките или на красивите залези... Венеция не вдъхва само романтика, тя те кара да се чувстваш...уникален( защото самата тя е единствена и неповторима), кара те да изпитваш върволица от най- смесени чувства- от учудване до възторг, от чисто любопитство до истинско възхищение, от изненада до сладостен унес и съзерцание.
Всяка една малка частица от Венеция- всяка сграда, всеки канал, всяко мостче или тясна уличка е, повярвай ми, уникална! Не може да бъде видяна на никое друго място- в целия свят! И когато, минавайки по някоя calle, зървайки някое затънтено ъгълче, любувайки се на Канал Гранде, човек не може да не изпита дълбоко вътре в себе си чувството, че не само вижда нещо неповторимо, а и че е в унисон с него, че участва, че е вече (и често- завинаги) е част от тази пленителна магия, наречена Venezia. Венеция наистина има формата на риба, която, според автора на споменатата вече книга "Venezia e' un pesce" се е уморила вече да обикаля по моретата и затова се е спряла близо до бреговете на Адриатическо море- точно там, където се намира и днес. Интересно е съвпадението между формата и характера на самия град- освен че е ситуиран единствено върху вода и е "съставен" от 117 по-малки острова, обединени преди хилядолетия в едно уникално формообразувание, Венеция е била част, и то най- важната и могъщата, от морската република Serenissima. Под нейно влияние са били градове (днешни) като Treviso, Udine, Vicenza, дори и силната Padova!
Освен изключителна морска сила, Serenissima, с център Венеция, е била и важно културно средище. ПЪРВА СРЕЩА Едва ли може да се опише първото впечатление и чувство на човек, който вижда за пръв път Венеция! Особено на такъв, който обожава водата и се възхищава на красивата архитектура!
Странното и великолепно усещане да се качиш на vaporetto (корабче -градски транспорт), което се плъзга леко по повърхността на канала, и да се потопиш в тази изключителна атмосфера, поглъщайки с очи извисяващите се красиви и изящни дворци и сгради с уникална наистина архитектура във венециански стил! Ето как писателката Милена Милани описва своето "усещане за Венеция": " Прекосявах много пъти канал Гранде с гондола. Непрекъснато гледах великолепието на дворците, които се издигаха от двете страни на канала, блестяха и се отразяваха върху водната повърхност, и многократно виках, без да отвярам уста, от възторг: БЛАГОДАРЯ, казвах, че ми дари тази радост!" Както вече сами виждате, не е трудно човек да се влюби в този град! Ще завърша с още един цитат, този път от едно предаване, посветено на Венеция: "Човек, който е бил дори за час в този невероятен град и е успял да усети духа му, си тръгва, оставяйки частичка от сърцето си в него. И през целия си живот си спомня и копнее да се върне отново..."
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimenzeto
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-07-05
прочитания: 75
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
