до тогава когато отново ще сме свободни да летим...

тръгвам с влака
който кръстихме мечта
гарата сега е пуста
от усмивки
- погребани зад облаци слънца
помахвам ти
ето виждаш ли я
-първата ни среща
но сега ръката ми увяхва
като цветето което
нежност не усети...
тишината в релсите тупти
сещаш ли сърцето ми
под бузата ти
как тогава с радост
ти шептеше...
а сега декорите на чувствата
са пусти
и пронизани от студ
движат се картини
очакващи звездите
които палеше за мен...
пътувам с този влак
във който и купето е уж същото
а душата ми дели на две
и целувката
онази нашата
гори
но не от страст
а от шепота във устните ти
- имай щастие без мен

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya777
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 204
точки: 60 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193223
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753