Ти в мисли най-прекрасни летя,
но пак не ме намери,
много градове обиколи,
в дни и сънища ти търсеше
безжалостно моето копие,
търсеше украшение за теб
и утеха за любовта си
жива и несподелена,
търсеше ти сушата
на мъжката душа,
която с твойто пълноводие
да напоиш,
и пак не срещна някой като мен,
отново пак е нужно да ме дириш,
и няма как да спреш - ти вярваш,
за теб мъжа едиствен е в света,
помни, че все ще ме намираш
върху заблуди и грешни прилики,
и пак не ме намери,
но видя ли аз твойте копия
навън в тълпата,
ще свирна за да ме познаеш
и от всички ъгли ще изкочат
твоите сестри, за да ме хванат.