Среща

Прочетох болката,
подписала безмилостно гърба,
изсъхнали и неми,
пренасяха ръцете й тъга -
непосилна сякаш,
но... носена с години
от старата жена.
Стъпките й тихи...
за никъде небързащи,
заровени до кости в битието...
Спря очите си във мен жената,
попита благо... "на колко е детето..."
Събудено от нещо (дълбоко вътре)
усмихваше се умореното лице,
подаде три черешки,
с онези, същите
отслабнали ръце,
... и се изгуби в стъпките си, тихи,
но още нося белега
от огъня,
с който ме опари любовта
в това добро,
горящо в спомени сърце...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf