Шепи пълни с лунна светлина

Боли ли празнотата?!
Калинките на моите желания
са винаги болезнено червени
и точките им слагат край
на категорични изречения,
в които заключена
мълчи душата ми.
Няма да се излюпи пеперуда
от този мъртвороден пашкул - небе.
Само мълниите ще рисуват
лекотата, която носят крилата и
и в ослепялото ми тъмно
като светулки ще се гасят.
Стъпка в Бездната.
Винаги на ръба
и винаги там над Нищото.
Защо не ме оставяш да падна,
Господи?!
Защо и не мога да се върна назад?
Има ме.
И ме няма.
Ти ли ме измисли?
Или съм черното проклятие
на една обречена на вечност
тъжна душа,
която крещи от вакуума на Времето
и се разтваря в унилата ми тишина?!
За да изкупя себе си
и всичко несбъднато
някой ден позволи ми да се превърна
в плачеща, дива трева.
Знам, в мокрите й шепи
ще заспива нощем
уморената лунна светлина.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 106
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204666
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702