Лято и вдъхновение

Дошло е лятото отвън,
а тебе май те няма?
Стопило си се или в сън,
превърнало си се в измама.

Мираж далечен, общо взето
за мене днес си само.
Като утайката в кафето
по дъното останало.

Като песен на щурец
там дълбоко се обажда.
Като полъх от ветрец -
чувстваш го, но не разхлажда.

Да бе дошло ли вече
и ти при мен в позлата,
като чакан дъжд далечен
"разхлади" ми ти душата!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: музика
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 76
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755