МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

На кладата... на черните ми мисли,

на огъня... запален в пепелта,

на бавно стенещите... нишки,

на порива... за слепота.

На времето... избягало на залез,

на призрака живеещ във плътта,

на раждането... на една магия,

на тръпките... полазващи гнева.

На истините... скрити във душата,

на погледа... рисуван без боя,

на вярата ми... сляпа, непозната,

на силната... и можеща Жена.

На теб... излязъл от стенанието,

унищожил оковите със дъх,

на порива... и на мълчанието,

на теб... на истинския Мъж.

На теб... избрал ме непозната,

създал ме от илюзия и грях,

на сетивата плъзгащи се в голотата,

на тръпнещия... смисъл плах.

На верността... предадена в неверие,

на тленността... открила вечността,

на притежанието несъществуващо,

на Нищото превзело Целостта.

4.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf