ОТКЪС ОТ "ПЕСЕН ЗА МЕН" -УОЛТ УИТМАН, 1855 г.

48

I have said that the soul is not more than the body,
And I have said that the body is not more than the soul,
And nothing, not God, is greater to one than one's self is,
And whoever walks a furlong without sympathy walks to his own
funeral drest in his shroud,
And I or you pocketless of a dime may purchase the pick of the earth,
And to glance with an eye or show a bean in its pod confounds the
learning of all times,
And there is no trade or employment but the young man following it
may become a hero,
And there is no object so soft but it makes a hub for the wheel'd universe,
And I say to any man or woman, Let your soul stand cool and composed
before a million universes.

And I say to mankind, Be not curious about God,
For I who am curious about each am not curious about God,
(No array of terms can say how much I am at peace about God and
about death.)

I hear and behold God in every object, yet understand God not in the least,
Nor do I understand who there can be more wonderful than myself.

...

52

The spotted hawk swoops by and accuses me, he complains of my gab
and my loitering.

I too am not a bit tamed, I too am untranslatable,
I sound my barbaric yawp over the roofs of the world.

The last scud of day holds back for me,
It flings my likeness after the rest and true as any on the shadow'd wilds,
It coaxes me to the vapor and the dusk.

I depart as air, I shake my white locks at the runaway sun,
I effuse my flesh in eddies, and drift it in lacy jags.

I bequeath myself to the dirt to grow from the grass I love,
If you want me again look for me under your boot-soles.

You will hardly know who I am or what I mean,
But I shall be good health to you nevertheless,
And filter and fibre your blood.

Failing to fetch me at first keep encouraged,
Missing me one place search another,
I stop somewhere waiting for you.




48

Аз казах,че душата не е повече от тялото.
И аз казах, че тялото не е повече от душата.
И никой, даже Бог, не е по-високо, отколкото
всеки един от нас за себе си,
И този, който е без любов дори минута, на своето погребение отива, загърнат в собствения си саван,
И аз или ти, без пара в джоба, можем да купим всичко блага на земята,
И с очите да видим шушулка грах - това превъзхожда цялата мъдрост на вековете.
И във всяко дело, във всяка работа за младите има пътища за геройство,
И всяка прашинка нищожна може да стане център на вселената,
И на мъжа и жената аз казвам : да бъде вашата душа безметежна пред милионите вселени,
И аз казвам на всички хора: не питайте за бог,
Даже на мен, комуто всичко е любопитно, не ми е любопитен бог.
(Не можe с думи да се каже, колко малко ме интересува мисълта за бог и смъртта.)
Във всяка вещ аз виждам бог, но съвсем не го разбирам,
Не мога също да повярвам, че има някой по-чудесен от мен.

...

52

Пъстър ястреб прелита наблизо и ме упреква защо се лутам и бавя,
Аз съм такъв, непостижимо див и неразбираем,
Аз надавам моя варварски крясък над покривите на света.

Последното бързо облаче се задържа заради мен,
То отразява моето изображение следвайки другите,
толкова вярно, както и всяко едно от тях, върху ливадите, потопени в сянка,
То ме съблазнява да се разтопя в мъгла и пара.

Аз отлитам като въздух, аз развявам белите си къдри след бягащото слънце,
Нека тече плътта ми с вълните, да се лее на дантелени извивки.

Аз завещавам себе си на мръсната земя, нека да поникна като любимата ми трева,
Ако поискаш отново да ме видиш, търси ме под ходилата си.

Едва ли ще ме разбереш, едва ли ще се досетиш какво искам,
Но въпреки това ще бъда за теб добро здраве,
Аз ще пречистя и укрепя твоята кръв.

Ако не ти се удаде да ме намериш веднага, не падай духом,
Ако не ме намериш на едно място, търси ме на друго.
Все някъде аз съм спрял и чакам теб.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf